Регион

Тракийската низина се намира в Южния български регион, който обхваща 35% от лозовите масиви в страната.. Основно разпространени сортове в региона са „Червен мискет“, „Ркацители“, „Мускат Отонел“, „Каберне Совиньон“, „Мерло“, „Алиготе“и типичният за този регион сорт „Мавруд“. В този регион се произвеждат бели и червени сухи и полусухи вина, както и десертни вина. Концентрирани са около 69% от червените сортове грозде.

Характеристики на региона

 

  • умерено континентален климат с равномерно разпределение на валежите по време на вегетационния период;
  • продължителността на вегетативния период и на периода без измръзванияе между 180-200 дни. Началото и краят на вегетацията е между 5.04 и 4.11. Честотата на пролетните измръзвания е между 5-10 %.
  • средните денонощни температури на най-горещия месец са между 22 и 23 градуса Целзий. Средната стойност на абсолютните годишни минимуми е от 14 до 16 градуса Целзий, докато абсолютните годишни минимуми са между -21 до -25 градуса по Целзий с продължителност от един до два дни.
  • хидротермичният коефициент за юли-август е 0.4-0.1. Корено-образуващият почвен слой е много дълбок и неговият хранителен, термичен, воден и въздушен режим е добър.

Сортове

Основно разпространени сортове в региона са „Червен мискет“, „Ркацители“, „Мускат Отонел“, „Каберне Совиньон“, „Мерло“, „Алиготе“и типичният за този регион сорт „Мавруд“. В този регион се произвеждат бели и червени сухи и полусухи вина, както и десертни вина. Концентрирани са около 69% от червените сортове грозде.

Мускат Отонел

Мускат Отонел (на френски: Muscat ottonel) е бял винен сорт грозде селектиран през 1852 г. в гр.Анже, Франция от Моро-Робер.

Ранен винен и десертен сорт: узрява през втората половина на август. Има среден растеж, средна родовитост и среден добив.

Алиготе

Алиготе́ (на френски: Aligoté) е винен сорт грозде, с произход Бургундия, Франция, който се отглежда от повече от 300 години.

Среднозреещ сорт: узрява през първата половина на септември. Има силен растеж, висока плодовитост и висок добив.

Червен Мискет

Червен Мискет е стар местен български винен сорт грозде. Разпространен е в цялата страна.

Късно зреещ винен сорт с много добра родовитост. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Развива се добре и дава добри резултати на скелетни почви по хълмовете.

Ркацители

Ркацители (на грузински: რქაწითელი, в превод „червена лоза“) е винен сорт грозде, произхождащ от Грузия.

От гроздето на този сорт се приготвят висококачествени бели трапезни и десертни вина, шампански и конячен виноматериал. Вината му се отличават със светло-сламен цвят, лек, свеж, хармоничен вкус и изразен букет след стареене.

Каберне Совиньон

Каберне Совиньон е най-разпространеният в света червен винен сорт грозде, с произход от района на Бордо, Франция. Използва се за приготвяне на висококачествени червени сортови и купажни вина.

Сортовите вина се отличават с наситен тъмночервен цвят, добра плътност и интензивен аромат на дребни червени плодове — касис, къпина и черница. При отлежаване в дъбови бъчви развиват богат, комплексен аромат, с нюанси на подправки, дъб, дим, шоколад и канела.

Мерло

Мерло е висококачествен сорт грозде, произхожда от Франция.

Вината му се отличават с интензивно червен цвят, пълнота, хармоничност на вкуса и богат букет.

Отлежалите вина се характеризират с мощен комплексен аромат, в който се откриват нюансите на дъб, захаросани плодове, дим и трюфели.

Мавруд

Маврудът е традиционен български винен сорт червено грозде, един от най-старите и считан за един от най-ценните и висококачествени местни сортове.

Вината произведени от сорта Мавруд са с наситен рубинен цвят, достатъчна запасеност на танини и киселини, и специфичен, много приятен аромат, в който се долавя къпина и зряла черница. Идеалните вина, получени от него, се развиват отлично в контакт с дъбова дървесина, като развиват мощен, комплексен аромат и плътен, хармоничен вкус.

Пловдив

Пловдив е един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Той е съвременник на Троя и е по-древен от Рим, Атина или Константинопол.

Историята на Пловдив е тясно свързана с две тракийски племена – одриси и беси. Те населявали поречието на р. Марица и Родопите. Царството на одрисите, основано около 480-460 г. пр.н.е., е най-ранният тракийски племенен съюз.

Траките са най-старото население на Балканския полуостров и са носители на висока материална и духовна култура. Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на траките. Медът и виното на Тракия са възпявани от не един античен автор. Намерените златни и сребърни накити свидетелстват за високата култура на траките при изработката на бижута и също така показват техния висок художествен вкус.Траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия / на името на митичния тракийски герой, цар и певец- Евмолп/.

През 342 г.пр.н.е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го нарича Филипополис.

Първото голямо разрушение градът преживява от келтите през 278 г. пр. н. е. През 3 и 5 век метрополисът преживява още две унищожителни нашествия – от готите и от хуните на цар Атила.

През 72 г. римският пълководец Терентиус Варо Лукулус завлаядва цялата поречие на р. Марица, включително и Филипополис, който римляните наричат Тримонциум /град на трите хълма/. Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа.

Около средата на 6 в. в града идват славяните, които постепенно променят етническия облик на целия регион. За име на града славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го модифицират в Пълдин и Поулдин, откъдето произлиза и днешното име – Пловдив.

След създаване на Първото българско царство Пловдив се оказва пограничен град, изключително важен в непрестанните борби между Византийската империя и младата българска държава.Българите окупират града и цяла Тракия десетки пъти. За първи път през 812г. хан Крум завладява Пловдив, но градът е включен в пределите на държавата от хан Маламир през 834 г. Пловдив остава в пределите на България до смъртта на Иван Асен II през 1241г

През 1364г. градът е завладян от турците, които от свой ред му дават ново име- Филибе. През първата половина на 19 век, наред с Истанбул, Солун, Одрин, Пловдив става голям икономически център в европейската част на Турция. Пловдив същевременно бил център на огромна занаятчийска област, която обхващала почти цяла Югоизточна България.

Пловдив има пионерска роля в развитието на българското образование.През 1839г. в града е открито първото българско училище. В Пловдив е основано и първото българско книгоиздателство и първата печатница.

Пловдив има основна заслуга за историческия акт на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявено в града на 6 септември 1885г. След Съединението Пловдив остава и до ден днешен вторият по големина град след столицата София. През 1892г. градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание е Пловдивският международен панаир, където в момента ежегодно се провежда най-голямото изложение в България на винопроизвидителите „ВИНАРИЯ“.