bg en
Начало
Контакти
НачалоЗа TodoroffПродуктиLifestyleКупи OnlineПартньориИнвеститориКонтакти
 
Винарска изба TODOROFFВинарска изба TODOROFF
Винарска изба TODOROFFВинарска изба TODOROFF
Винарска изба TODOROFFВинарска изба TODOROFF
Винарска изба TODOROFFВинарска изба TODOROFFВинарска изба TODOROFFВинарска изба TODOROFFВинарска изба TODOROFF
 
Тракийска култура на виното
 

Акцентът в концепцията е, че траките са не само едни от първите производители на вино в древния свят, но и едни от първите създатели на винена култура в древността.

Аспектите на винената култура виждаме в:

  • Богатите пластически изображения върху винените съдове от съкровищата;
  • Ритуалните възлияния с вино;
  • Орфическата доктрина, която свързва Загрей с Великата богиня и го прави главен бог –жертвеният бик - на траките;

За древните траки знаем и малко, и много, но най-забележителното е, че колкото повече се развива представата ни за този античен свят,  толкова по-развит като бит, култура и вярвания свят застава пред очите ни. Не само че траките са едни от първите и най-известни винопроизводители на древността, според свидетелство в Омировата „Илиада”, но са и създатели на една цялостна култура на виното, доказана в един  масив от културни и битови находки. Връзката на виното с изкуството личи в богатите пластически изображения върху съдовете за пиене на вино от древните съкровища, във връзката между виното и религиозните мистерии и възлияния, конципирана в орфическата доктрина, както и връзката, която това елитарно космогонично учение прави между виното и музиката. Емблематични фигури на древнотракийската винена култура са цар Терес и философът Орфей-ако единият символизира развитието на материалната винена култура, то Орфей бележи многопосочните духовни измерения на древнотракийската винена култура.  

 Пластическо богатство върху съдове за вино

Свидетелство за високата култура на виното, която траките  развиват, е доказана в богатството от пластически изображения върху древнотракийските съдове за пиене на вино. Забележителни образци на тракийската торевтика са деветте ритуални съда от Панагюрското съкровище /кр. на IV-нач на IIIв./,  идентифицирани като сервиз за пиене на вино, изкован от 23-каратово злато. Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част на животни. Украсата изобразява митологични сцени свързани с известни герои от древността. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Други три изобразяват глава на Амазонка.

Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд, дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното, намиращи се в основата на съда, са оформени като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията и други сцени от митологията.

За културата на винената консумация на одрисите говорят и съдовете от съкровището от Борово. То е от времето на Одриския цар Котис I (383/5-359г. пр.н.е.), както се вижда от надписите с неговото име върху намерените съдове. Съдовете в съкровището отразяват-и като култура, и като техническа изработка-високата степен на цивилизационно развитие на траките. Изработени са в град Беос, разположен на брега на Мраморно море, в югоизточна Тракия.

Съкровището се състои от три ритона, в основата си оформени като предната част от телата на кон, бик и сфинкс; каничка-ритон с лека позлата по дрехите и в косите на героите, гравирани върху нея. Сцената, украсяваща каничката, представя божества на угощение – фигуралната украса, разположена в три фриза, изобразява 15 фигури. Върху средния фриз, който е значително по-голям, е централната сцена с Дионис. Върху горния фриз е представено вакхическо шествие, в което участват девет фигури-свирещи и танцуващи вакханки, силени и сатири. Друг съд от съкровището е сребърната купа с големи размери, позлатена по горния ръб на купата и по основата на дръжките. В основата си купата е поставена върху обособено столче, а позлатен детайл от дъното на купата изобразява сцена, в която грифон напада кошута.

Прекрасни образци на естетическия аспект на винената култура са фиалите, каничките и чашите от Рогозенското съкровище.  Забележителни са пластическите ъвплъщения ан виното  както върху Дионисовия, така и върху Аполоновия сервиз от съкровището. Сребърният „Дионисъв сервиз” е използван в Дионисови обреди, а Аполоновият сребърен сервиз е използван в обреди, посветени но Сина-Слънце и Аполон. Сервизите са датирани от първа половина на IVв. пр.Хр.

Артистично превъплъщение виното получава и върху сребърния киликс /потир за пиене на вино/, открито край с. Дуванлий, Пловдивско, и датирано от кр. на Vв. пр.Хр. Върху вътрешната повърхност на блюдото е представено позлатено изображение на Селене, препускаща на кон по морската шир. Забележителни са и изобразените четири колесници върху сребърната фиала, открита също край с. Дуванлий, Пловдивско. Част от същото съкровище е и сребърният кантарос, който представя артистични превъплъщения на  свитата на Дионис. Основите на дръжките са украсени със сребрърни позлатени маски на сатири. Върху тялото на съда са чрез гравиране и позлатяване са представени Дионис, две вакханки и сатир. /Vв. пр.Хр./. 

Приблизително от същия период  - на царуването на Терес и развитието на одриската цивилизация -  е и Казанлъшката гробница, чиито стени разказват във великолепни изображения за богатите пирове на траките. Един от най-ценните паметници на тракийското изкуство, тя е датирана от края на IV и началото на IIIвек пр.Хр  Изобразеното със сложна техника погребално угощение е едно ярко свидетелство за мистериалния характер на виното, припознато като свещена напитка, с която жалеещите усещали тайните на отвъдното.

Светилищата

Друг аспект на винената култура на одрисите поставя във фокуса светилищата като места, където виното влиза в друга своя културна функция – участието си като мистериална напитка във винено-огнен обряд. Символическият смисъл на този обред е закрепен в двойния образ на първородния син на Великата богиня. Тя самозачева и ражда своя първороден син, който през деня е слънце, а през нощта – огън /персонифициран като Загрей или Сабазий/. За този винено-огнен обред оставя свидетелство Светоний Транквил, който в „”Живота на дванадесетте цезари” пише:” ”...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар.” Свидетелството визира събития от Iв. пр. Хр., въпреки че е оставено от живелия близо две столетия по-късно историк.  

Сред най-значимите светилища на древния тракийски свят са кръглото открито светилище на бог Дионис-Загрей, светилището на митичния Орфей, както и светилището Беглик Таш край Приморско. Те, както и другите многобройни светилища и глинени олтари, както и мистериозните трапецовидни ниши, гледащи към слънцето, свидетелстват за една от  специфичните черти на древнотракийската винена култура, изразена в обредно-мистериалната функция на виното.

Орфическата доктрина

Друг аспект на  древнотракийската винена култура са културните преображения на бога на виното – Загрей. Орфическата доктрина закрепва образа му като син на  Великата богиня, който бива пожертван, за да се роди животът наново. Конципирането на виното като символ на прераждащия се живот, на безсмъртието на духа, в което вярва орфизмът, е есенцията на древнотракийската винена култура.

Орфическата космогония построява света върху музикални тонове. Олицетворявайки прераждащия се живот с образа на винено-слънчевото начало, това елитарно учение хвърля мощни културни мостове между изкуството и виното. Обвързването на виното с изкуството е друг същинен елемент на древнотракийската винена култура.  Емблема на сътворяващото жертвоприношение, виното става емблема на самото сътворяване и неговото тайнствено познание. Мистериалният характер на виното се определя от откровението, което то носи за мъдростта на надсловесното – изкуството. Кулуторологично погледнато, орфическото вино ражда религията на безсмъртния чрез изкуството човешки дух. 

 
 

Винарска изба TODOROFF. Всички права запазени